Читателски дневник

Бях намислила по повод международния ден на книгата на 23 април подаръка за Тошко да бъде един читателски дневник направен у дома. Мислех си, че празника ще съвпадне и с първата самостоятелно прочетена книга от него Вероника и кокосовият дядо, която му подарихме по Коледа. Книгата е много хубава, 365 кратки истори, свързани помежду си и много хубави илюстрации. Обикновено Тодор чете в леглото преди лягане, а после ние му четем, така паралелно с тази книга върви още една, тази седмица това са прекрасните Приказки по телефона на Джани Родари. В началото четеше по 2-3 истории, но с течение на времето и потапянето в книгата темпото му неусетно се засили и взе, че я приключи тези дни, което пък наложи и спешната изработка на читателски дневник. Какво ни бе необходимо: една голяма тетрадка с твърди корици, двойно залепящо тиксо, цветни хартия и картон.

 

 Изрязох един квадрат за името на читатела:)

После изрязох отстрани и отдолу по едно поле, залепих картон и Тошко нарисува букви. По негови думи трябвало да са българските букви, защото ще чете на български:)))

Вътре го оформихме като засега отделихме по 2 страници на книга. Сложих стандартните: заглавие, автор, главни герои, любим герой, за какво се разказва в книгата и добавих оценка на книгата / в нашия случай под формата на оцветени кокосови орехи/, как свършва книгата, любима история и накрая залепих парче картон, на което Тошко ще нарисува нещо от книгата. Хубавото е, че съдържанието вътре може да е различно за различните книги, може да се отдели повече място за рисуване или самия читател да си напише въпросите.

Най-важното е, че читателя е с все така страстно отношение към книгите и вече започна нова книга Горските животни:)

Неделно-почивно

Днес баба /мама/ си замина и стаята на Тошко опустя. Той от вчера  се замисли колко ще му липсва:( Съвсем скоро, има няма наколко месеца и с Катерина ще са заедно в една стая, отсега съм казала да помисли как би искал да изглежда стаята. Хм, в началото сигурно даже тримата ще сме там, докато Катерина свикне да спи сама, помня го този период с Тошко, трая близо 5 месеца:)))

След пролетния венец нищо не сме правили, вчера бе Тодоров ден, който премина на фона на две интересни състезания за Тошко, а днес е ден за спорт, чието време ние използвахме с Катерина и Димитър за разходки в Борисовата градина. Затова ще ви покажа последната рисунка, която Тодор прави следвайки заръките на баба си и която пак бе изпратена за някакъв конкурс. Нарисувал е нощна София:) Не е пропуснал и телевизионната кула:)

Първа пролет!!!

Сега, дали е първа пролет или не...по този въпрос у дома се зароди дискусия. То като погледнем днес през прозореца си е доста съмнително първа пролет ли е или не, на фона на прехвърчащия сняг навън. За мен обаче още от детството 22 март винаги е бил първа пролет, датата след която зимата ще не ще окончателно намята бялото палто и се оттегля в своето царство да трупа сила до следващия път. По този повод предложих на Тошко да изработим нещо за украса на класната им стая. Преди време бях подаднала на този Пролетен венец и тъй като имах една празна опаковка от яйца, чието първоначално предназначение бе една птица от Art Attack, реших, че вече и дошло времето. На опаковката, не на птицата:))) Изрязах цветята и кръгчето на венеца, доста е трудно дори и за възрастен, а камо ли за дете и се получи това.

Преди да се залепят изрязаните цветя се оцветяват с темперни бои. Това бе задачата на Тошко.

Картоненият кръг се перфорира за да се закачи венеца. След като изсъхнат цветята се залепят на картонения кръг, като за венчелистчета се поставя каквато хартия имате подръка. Ние използвахме салфетка, тишу хартия и един хартиен шнур, който Катерина от известно време размотава из стаите увивайки си го като гердан.

 Между цветята се залепят и предварително изрязани листа, за да е плътен венеца и готово.

Честита Първа пролет от нас!!!

С баба

С баба тези дни у дома нещата са различни за всички:) Тошко  от вратата започва да играе шах с баба и няма търпение да рисува сле като свърши с уроците. Няколко дни той работи усърдно по една рисунка следвайки съветите на баба. Доколкото разбрах даже и на някакъв конкурс ще я пращат:) Първо направи скицата

После започна да рисува с бои, изчака да изсъхнат и очерта контурите.

Веднъж открил вдъхновение той започна да рисува навсякъде, дори в училище си носи материали и рисува. Вчера ни зарадва с тази рисунка:

На мен се пада честта само да снимам и искрено да му се радвам;))

Прошка

Днес е Сирни заговезни. Денят преди постите. Денят на прошката. Казват, че прошката пречиства, освобождава ни от всички неприятни чувства и мисли натрупани в нас през годината, чувства насочени не само към хората около нас, но и към самите нас. 

Вярвам в това, вярвам, че имаме нужда да простим на себе си и на хората, които неволно или водени от свои си причини са ни наранили по някакъв начин, защото неприязънта, омразата, отмъщението са ненужен товар, който ни пречи да се наслаждаваме на живота, да правим добро и да даряваме любов.

Като дете магията на този ден бе свързана с варените яйца и пиле, със сиренето и бялата халва на конец, но най-вече с падането на нощта, запалването на огъня, пускането на стрелките и прескачането на огъня. Какво представляват стрелките? Майка ми дойде на гости вчера и ми донес няколко направени от един съсед.

Виждате ли тази дупчица, в нея се промушва едната пръчка.

Тези крайчета, наречени ушички се поставят в огъня за да се запалят. И после идва най-интересната част. Стрелката се нарича на определен човек от семейството, с друга пръчка се удра силно пръчката, на която е забодена стрелката и тя литва високо в небето, вижда се само огънчето по ушичките. Колкопо по-надалече стигне, толкова по-здрав ще е човека. Представихте ли си го? А сега си представете стотици стрелки летящи в нощното небе, пращенето на огъня, смеха на хората край него, пожеланията за здраве и благополучие носещи се във въздуха, щастието, надеждата за по-добро. Стрелки се пускат за всеки член от семейството, а обикновено огън се пали на всяка улица с по 10 къщи. След като се пусне и последната стрелка, а огъня е започнал да тлее хората започват да го предскачат за здраве. След това на сутринта се броят падналите стрелки по дворовете на хората и се смята, че колкото са паднали, толкова ергени ще искат ръката на момата:) Дааа, това е празника на прошката и новото начало.

 

Довечера ще си простим, ще запалим ушичките на две стрелки за Катерина и Тошко и ще ги пуснем от терасата във вътрешния двор за да усетят децата пречистващата сила на този ден. 

Простете ми! Простете си! Простете и на близките си!

Водни бои и сол

Днес най-после успях да се организирам на фона на възпалено ухо при мен и разстроен стомах при Тошко и започнахме да изпробваме техниките показани в книгата Art lab for kids. За начало избрах рисуване с водни бои сол. Какво ни бе нужно: картон, водни бои, четки и сол. Техниката е следната: първо се рисува с водните бои и там където се цели ефект се поръсва със сол, но не бива да картината да е напоена с много вода за да не серазтвори солта. 

Аз заложих на нещо стандартно - гора и нощно небе. Пиша го, защото не е много ясно от картината;)

Тошко избра да рисува море, плаж, чадъри.

Признавам, че нещо техниката при нас не даде желания ефект, подозирам, че може би трябваше да сложим повече сол или водата дойде в повече или солта бе добре да е по-едра. Не знам още, ще пробваме пак довечера. Ето и крайния резултат.

Разочарована съм малко, но утре идва подкрепление в лицето на майка ми, с която не сме се виждали вече цели 6 месеца и я чакам с нетърпение. Тя и Тошко са художниците в семейството, така че очаквам да творят чудеса идната седмица:)

Зеленчукови бонбони

Какво? Зеленчукови бонбони, къде се е чуло и видяло и кой ще ги яде? Е как кой, едно хлапе на година и четири месеца, което упорито от няколко месеца стои във фазата "Ям всичко с ръце":) Повярвайте ми, гледката не е за хора със слаби нерви, а границата на моята търпимоста пада с бясна скорост напоследък и затова вчера реших да направя две в едно, хем Тошко да се чувства горд, че е приготвил вечерята за сестра си, хем малкия звяр да яде с ръце.

Съставките са много прости- сварени картофи и моркови се намачкват на пюре, добавя се малко масло и настърган кашкавал, може и извара или обезсолено сирене, може и грах, и други зеленчуци. От така направената смес се омесват малки бонбони, за да са лесни за дъвчене и се овалват в натрошени сухари за повече представителен вид.

Докато траеше операцията Катерина се изявяваше като др Куин Лечителката.

 

Тошко гордо и сервира вечерята, тя понабръчка носле, бутна чинията и започна да яде от моята салата с китайско зеле и краставици. Така младия готвач получи поредния си житейски урок от мен, натрупан от съвместния ни живот "Не губи кураж. Предложи същото ядене на обяд." И наистина днес на обяд бонбоните бяха изядени без физиономии:)))

Заяц и Ежик

Преди известно време попаднах на тази снимка Как да си направим зайчета и се казах "Еха, супер идейно е, определено ще се пробва". И вчера докато умувах каква да е закуската на Тошко в училище се сетих за тези зайчета. Рецептата на тестото е от всеизвестните "Ароматни питки на Карина", но изключих меда, тъй като Катерина не яде все още и го замених с една супена лъжица захар. Докато ученика си подготвяше домашното, а малкия звяр блажено гонеше пеперуди в страната на сънищата /мои предположения само/ аз забърках тестото, то втаса, оформих топките и пак ги оставих да втасват и на финалния етап се включи Тошко. Сега както се досещате не ни се получиха нещата както на вече показаната снимка. Така изглеждаше един от първите ни зайци.

Затова решихме да пробваме с таралеж.

По едно време Тошко реши да експериментира с вълк, но не се получи и затова се ограничи само да таралеж и вълк.

Получиха се много вкусни питки. Така и закуската на Тошко за два дни бе решена и децата се насладиха на домашни питки:)

Главоблъсканица

Привет, привет:))) След няколко дни живот на новото ми занимание установих, че почивните дни живота в семейството ми е много динамичен и е почти невъзможно с Тошко да направим нещо заедно. Пролетта вече наднича от прозорците и се радваме на хубавото време навън. Някои карат колело, играят футбол, а други уверено бутат играчки из парка и любопитно заглеждат хората:) Все пак наши са няколкото часа сутринта, когато къщата се събужда, в кухнята се носят аромата на прясно сварено кафе, на палачинки залети обилно с мед и всички се настройваме да посрещнем почивката заедно:) Тошко е ранобудника в семейството, става към 7 часа и директно се изстрелва в дневната, но времето до 8:30 е тяхната територия с баща му, докато ние с Катерина блажено спим. Обикновено през това време заедно преглеждат взетия материал в училище през седмицата, обсъждат някои неща, за които аз предварително съм оставила бележки, я диктовки, я задачи по математика. Тези почивни дни заложихме на играта под формата на една главоблъсканица. Целта бе Тошко да открие имената на 13 цветя и да ги изпише на листа.

Нали е пролет, затова избрах цветя, но може да се заложат всякакви думи, от тези взети през седмицата в училище, то герои от филм или приказка. Хубав ден от нас!

Кухнята на Тошко

 

 

Хрумна ни докато гледахме предаването "Кухнята на Джейми (Оливър)". Трябва да призная, че синът ми е вманиачен на тема телевизия и затова напоследък сме ограничили гледането на телевизия, което автоматично означава, че той се присламчва към всеки гледащ телевизия от сестра му и нейното Baby TV през баща му и поредния снукър, както и при мен с кулинарното 24 kitchen. Така Тошко откри готвенето през очите на Джейми Оливър, а аз улових момента и така се роди Кухнята на Тошко. Идеята е приготвяне на лесни рецепти. Избираме заедно някоя рецепта, аз върша черната работа като белене на мандарини, рязане на масло и се старая да давам на Тошко да прави максимално много неща от чупене на яйца, до разбиване, месене, правене на топчета и други неща. Днес ви преставяте едни лесни бананови мъфини и тъй като това не е кулинарен блог няма да ви занимаваме с рецепти и техните източници, а само ще споделим няколко мига от това вълшебство:)

Хубав ден!!!

Цветя за мама

Днес ще ви покажем нашите кашпи. Те естествено не са изработени днес, а преди няколко седмици, но грижливо изчакваха точните цветя за тях. 

Какво ни бе необходимо: две пластмасови шишета от 2 литра, вестници, водоразтворимо лепило, вода, четка, темперни бои, флумастери. Първо се изрязват дъната на бутилките, после се приготвя папие машето - разтваря се лепилото в малко вода, вестниците се накъсват на парчета и може да се потопят във вода, но това може да се пропусне, ако сместа от лепило и вода се остави по-рядка. Тук бе моята роля, тъй като цялата работа е доста лепкава и миришеща:))) Оставя се да изсъхне много добре, после с флумастер се очертават фигури по избор, оцветяват се с темперни бои, може и на няколко пласта за да не личи вестника отдолу, оставя се отново да изсъхне и контурите на фигурите се минават с черен флумастер. Тошко направи зелената кашпа, а аз другата:)))

Днес избрахме идеалните нарциси за тях, в малки саксийки за да се поберат в кашпите.

И ето крайния резултат

Тошко ме изнанада с една картичка, приготвена в началото на седмицата от него и грижливо скрита у дома.

Това сме ние до нашия блок:)))

Весел празник на всички мами!

Рисуване на животни

Както вече споменах вчера материалите за работа включват жълт картон, черна темперна боя, четка и клечка за зъби. Идеята е от предаването Art attack, което стриктно се следи от сина ми, когато има възможност. Следвахме точно инструкциите му. Първо добре боядисвате картона с черна боя. 

Оставяте го да изсъхне много добре и после рисувате отгоре с клечката за зъби или с дървено шишче. Тошко бе много нетърпелив да рисува и не изчака проиграването на варианта да се направи скица върху хартия за печене, да се наложи върху картона и да се прокара клечката по нея. Пробвахме само с обикновен лист, но не се получи нищо и детето смело започна да рисува. Темата на деня още от училище бе диви и питомни животни. Той бе нарисувал в клас чудно прасе, а у дома за домашно нарисува и вълк.

И продължи в същата тематика и върху вече черния картон.

Според мен добър ефект би се получил и ако се работи с грубата част на домакинска гъба. Щом ми остане време ще пробвам върху моята рисунка, която си остана недовършена, само едно слънце направих като приложно соц чедо:))) Важното е, че Тошко остана доволен от себе си и то много:))) 

Какво му трябва на човек? Лично на мен днес една 18 минутна лекция успя да ме провокира до степен за да започна неща, които отдавна обмислям:))) Камови знаят защо:)  За всички останали чуйте тази презентация http://www.youtube.com/watch?v=ko48qWaiK6Y&feature=youtu.be 

"Създай преживяване" е рефрена ми днес и затова от днес в продължение точно на една година си поставям за цел да създавам специални творчески преживявания за децата ми и за цялото семейство. Имам две деца, син Тодор на 7 години и половина и дъщеря Катерина на 1 година и 4 месеца. Той Тошко участва в какво ли не досега, но този път ще е нещо целенасочено и ежедневно в продължение на една година. В това начинание се надявам да се включи и дъщеря ми, но като знам каква е любопитна едва ли ще изпусне шанса да се омаже с боя, да отмъкне парче картон и спокойно да го заръфа под масата или да изпробва новото тиксо на брат си:)

 Чудех се дали ще ми остане време за блог и реших все пак да го направя. Това ще ми е като един вид дневник на случващото се през тази една година:) Основната ми цел е да провокирам въображението и емоциите у децата ми:) 

Днес за това ще ни са ни нужни - жълт картон, черна темперна боя, четка и клечка за зъби:)Идеята е от предаването Art attack. Върху жълтия картон се нанася слой черна темперна боя, оставя се добре да изсъхне и после с клечка за зъби или шишче се прави картина. Хайде, ние се захващаме за работа, а вие - направете деня специален за хората около вас! Създайте преживяване!!!