Сурвакари

Тази година пропуснахме много неща, едно от които бе коледния базар в училището на Тодор. По традиция там децата участват с ръчно правени сурвакници и картички, а събраните средства обикновено отиват за лечението на болни дечица. Мда, варицелата ограничи социалния ни живот и съкрати заниманията ни, но въпреки нея все пак решихме да направим сурвакници. Поръчахме на Димитър да купи дрян, а той милият като минал през училището на Тодор да остави медицинските документи не устоял на красотите от коледния базар и купил една невероятна сурвакница, дело на дете от първи клас.

За нашите сурвакници заложихме на семплото придържане към традициите. Така е в спартано-карантински условия без пуканки, сухи чушки и прочие. Един от основните елементи на сурвакниците бе обикновеното дялкане на дряна с ножче.

Другият елемент е преждата, бяла или червена.

И с една малка нотка на изненада - наниз сушени шипки и малко вълна на едната сурвакница. Нея я прави Тошко с малко помощ от мен.

Сурвакницата на Катерина е дело и на двете ни:)

Това е от нас:) Използвай празниците за да сътвориш нещо и да зарадваш някого:) Твори и се забавлявай!

 

За елхите

Тази година минавайки през магазина при вида на украсената елха Катерина възкликна "Виж елхата, елхата!" За момент и аз се замечтах за една истинска елха, чийто боров аромат да придаде едно истинско коледно настроение у дома. За кратко. После обаче се сетих за елхите, които стоят на купчини и чакат някой да ги купи, за изхвърлените елхи в контейнерите за боклук след празниците. Това е основната причина да нямаме елха у дома. Докато умувах какво да измисля по този повод си припомних елхите от изминалите Коледи.

Елха във ваза. Идеята ми хрумна, докато купувах дрян за сурвакница и видях колко много елхови клонки остават, докато продавачите подкастрят елхите за да ги посавят на дървени стойки.

Елха от картонен конус обвита с прежда. Първоначалната подготовка изисква доста време, а и прежда:)

Миналогодишната ни елха. Осени ме вдъхновението да пробвам маслените бои на Тошко, а децата се забавляваха много, докато лепяхме малките парченца по рисунката. Елхата стоя така почти цяла година, парченцата нямаха този шанс, Катерина си поддържаше фината моторика отлепяйки ги методично:)))

Елха от списание по идея на Крокотак или както аз и казвам, офис елха. Правих я през 2009 ако не се лъжа за бюрото в офиса и е много ефектна. Тази година я направих за стаята на Тошко. Колкото по-обемисто е списанието, толкова по пищна е. Обмислям да жертвам един каталог на Икея за офиса, но засега съм на етапа на мисленето:)

Тази година избраме с Катерина една пицея в саксия, вид смърч, който прилича на мини елха. Украсихме го и веднага го изнесохме на терасата, защото топлината е пагубна за него. В цветарския магазин ни предупредиха да го поливаме редовно и ако започне да линее да го пресадим в по-голяма саксия. Иначе на пролет може и навън да се засади. Мислим да го направим в Смолян, но предвид факта, че този вид расте бавно, може да си оставим още няколко години.

Единственото ми притеснение идва от една любопитна сврака, която редовно идва да ми проверява саксиите за нещо сладко, да не би да го нарани ни опитвайки се да отмъкне някоя от бляскавите топки. Засега не наблюдавам поражения и се радваме на украсената елха през прозореца:) Това е от нас, направи си хубава елха и си пожелай нещо хубаво! Твори и се забавлявай!

Голямото завръщане

Голямото завръщане вече е факт. В света на работещите майки, където балансирането между семейство, работа, личен живот е въпрос на висши умения, придобити по неволя:) Затова реших, че вече е време да се завърна в блога, и това и, факта, че Катерина е болна и съм у дома няколко дни, а как борим болестите, не с имунобор, а със забавления всякакви:) А този предколеден сезон дава възможност на всеки да се развихри. Да развилня се ми ти тоя коледен дух у дома, та не знам кой и как ще го възпре:)

За първи път пробваме у дома да работим с полимерна глина, имам предвид аз и децата. Иначе по спомен преди години правих някакви сърца от тази глина за Св. Валентин, но това е друга тема. И така въоръжена с червена и зелена глина /коледни цветове/ се изправих пред първото препятствие, откриването на бяла порцеланова чаша. След безуспешно търсене из близките магазини поръчка на съпружеското тяло да ми купи такава от Икеа, се наложи да жертвам единствената си бяла чаша. За какво ли? За един моливник с коледни мотиви.

Тошко изработи елхата. Аз се включих само с малката коледна звезда на елхата.

И всичко щеше да приключи, но Катерина, вдъхновена от цветето коледна звезда, което бяхме купили, реши да направи съвсем сама /ама как няма да иска да го направи сама, нали е на 3, възраст, в която децата могат всичко, стига да искат:)/ коледна звезда, и то не една а цели две.

Сега, кажете честно, приликата не е ли поне 100% между двете коледни звезди:)

Моливника бе надлежно изпечен във фурната и вече влезе в употреба:)

Следващата стъпка бе Коледния венец. Идеята ми хрумна, докато разглеждах коледните идеи на  Лулу. Необходими бяха един венец от преплетени клони от Слънчоглед, макар че докато го разглеждах се замислил, дали не мога да си направя такъв от обикновени клони:) и коледни украшения.

Правихме го само с Катерина, докато Тошко бе на едно от поредните си занимания:)

Планираме още интересни неща и се надявам да намеря време да ги споделя с теб:) Приятен ден! Забавлявай се и твори!