Пазители на Книгите

Дойде дългоочакваната ваканция....ей го къде е 24 май и тържественото закриване на първата учебна година, през която децата ни си спечелиха привилеията да станат истински Пазители на Книгите! Да, привилегия, зад която се крият много труд и усилия като се започне от писането на странни ченгели, за което се питаш "Абе за какво трябва да ги пиша тези завъртулки и какво е общото им с истинските букви" /мисъл, която прехвърча и през моята глава:)/ и се стигне до гладкото четене и творческото писане под формата на кратки текстове по картинки!
По този повод реших да изненадам сина ми и двамата му най-добри приятели в класа - Елена /момичето, с което дели не просто един чин, а цяла една учебна година пълна с предизвикателства и игри/ и Ивайло /приятел още от градината, с когото се разбират само с поглед/ с книга и книгоразделител, поднесени в страхотен текстилен калъф за книга, за да се наслаждават на книгите през цялото лято. Калъфите са дело на Биби, за което отново и благодаря!
Книгите подбрах според интересите им и се надявам да съм улучила вкусовете и на тримата. Всъщност само за Ели имам колебания, защото тя е истинско мъжко момиче:) Книгоразделителите са мое дело, и нали са Пазители на книгите, какъв по-добър символ от Драконите!!! Всички съкровища и ценности се пазят я от лами, я от дракони и чудовищни създания.

Ето и подаръка на Ели:

На Ивайло:

И на Тодор:

Пожелавам им едно безгранично пътешествие из света на книгите, които да им носи удоволствие с всяка история и всеки нов герой!!! А вие ако случайно видите Пазителите на книгите не се колебайте, а смело ги прегърнете - те са тези, които вече правят света ни по-смислен, щедър и добър!!!

Кроко-кроко-крокодил

Тази седмица имах поставена задача: да изработя две маски-коронки на Тошко за училищното тържество по случай завършването на първи клас. Самото тържество е от децата за родителите и е в тайна, поне що се отнася до майките, защото Тошко е разказал на баща си какво ще правят и го е предупредил да не ми казва. Та по повод на тайното тържество следваше да приготвя маска на петел и на крокодил. Първоначалните обяснения на сина ми бяха доста сложни и като резултат водеха до нещо средно между маска и корона- тип 3D изображение, което ме хвърли в моментен смут, но след разговор с класната се оказа, че нещата са къде къде по-семпли. За жалост не мога да покажа короната с петела, защото вече е прибрана в класната стая на сигурно място за да оцелее до тържествения ден. За това пък ще ви покажа какво измислих за крокодила. От Крокотак си изтелих една маска на крокодил и я прерисувах на зелен картон в по-светъл нюанс. В областта на очите добавих по-тъмно зелен картон и малко черна и бяла боя, зъбите също нарисувах с бяла боя и накрая минах с един черен маркер.

Цялата маска залепих на корона от тъмнозеления картон. И за по-голям ефект направих и две ръце, някак неуместно звучи за крокодил, по-точно два предни крайника, които се закрепят за ръцете с ластици залепени от вътрешната им страна.

Ето го и нашия крокодил:)

Градинка у дома

Днес синът ми на излизане от училище ме посрещна с възглас "Ачо подари на всички босилек!" Аз учудена го попитах "Какъв босилек?"А той все така завладян от емоции отвръща "Ами не знам, босилек ти казвам! Ще го садим!!" :)) и така днес се озовахме с пакетче босилек у дома. Аз извадих една шарена саксийка, измих я, намерих останала от пресаждането на цветята пръст и следобяд го засадихме. И за да отбележим това събитие направихме символичен надпис, който боднахме в саксията. Цялата тази красота поставихме на слънце в детската стая.

Сега ще следим кога ще прокарат първите стръкчета. Отделихме част от семенцата и ако всичко върви по план ще ги засадим при бабите още веднъж:)) Днес положихме началото на нашата градинка у дома. Засега ще четем за босилека, вече разказвах къде и как се използва, а по нататък ще засадим и други неща;)

Великденска украса

Украса е силно казано, просто един великденски венец. Необходими материали: хартиена торба, цветна хартия, яйца от стиропор, флумастери и телбод. От торбата изрязвате еднакви на ширина ленти, които прегъвате за по-голяма здравина. Отделно от картон изрязвате един кръг и започвате да правите плетеница с лентите.

За по-голяма здравина, а и също защото лепилото ни е толкова течно, че не върши никаква работа, използвах телбод.

За допълнителна украса направих няколко хартиени цветя.

Яйцата се оказаха големи за нашето пано и затова ги срязах на две, облепих изрязаната част с хартиено тиксо за да не падат стиропорени топченца и предадох щафетата на Тошко. Той изрисува яйцата с флумастери.

Залепихме ги на паното и украсата бе готова.

И тъй като ние утре заминаваме за дълга ваканция ви желая Весели празници!

16.04.2013

Вчера попаднах на една интересна публикация в сайта на Крокотак, а именно как да си направим Кошница от хартиена торба. Веднага затършувах и извадих една хартиена торба, нарязох я на ленти и късно вечерта прилежно ги изгладих.

Днес, след като приключихме с обяда и децата се заиграха започнах да я плета.

При мен номера с лепилото изобщо не мина, просто нямах толкова време за да изчакам да изсъхне добре и да мина на следващия етап и затова действах директно и безмилостно с телбода.

Получи се една прилична кошница, която напълнихме с великденската украса от миналата година.

Останаха още три неукрасени яйца, които ще направим тази седмица и най-вероятно ще заминат за украса на класната стая на Тошко. И докато аз се занимавах с кошницата вдъхновението връхлетя и Тошко.

Той направи една корона за Катерина, но за жалост принцесата не пожела да бъде снимана с нея, така че тази красота този път ще ви я спестим:)

Татковина

Ммм, след една наистина разтоварваща ваканция, която прекарахме в Смолян вече сме отново в ритъма на познатото ежедневие. Естествено Тошко си прекара времето в игри в новосформираната банда от Ели, Мишо и Ина, а аз в разходки с Катерина. Всякакво творчество бе излишно, свободата и ирите доминираха за Тошко.

Днес ще ви покажа проекта му за часа по Роден край в училище, който направихме заедно. Аз използвах времето през ваканцията за да се снабдя с нужните материали, което включваше обиколка на книжарници, подбор на картички и календари, а самото сглобяване го извършихме заедно в неделя следобяд, когато се върнахме в София. Идеята бе да се изкарат важни културни, исторически и природни забележителности и да се изнесат в подходяща форма. Като форма избрахме картата на България, изрязана от картон и оцветена в цветовете на българския трибагреник.

Подбрахме най-доброто и го поставихме на картата съобразявайки се с реалното му географско разположение. Накрая, тъй като остана в единия края място, Тошко написа част от стихотворението Татковина.

Пробихме картата в горната част и сложихме канап за лесно окачване.

И домашното по Роден край бе готово. То ще украси утре класната стая на Тошко. Силно се надявам утре да не вали за да стигне до училището благополучно:)

Читателски дневник

Бях намислила по повод международния ден на книгата на 23 април подаръка за Тошко да бъде един читателски дневник направен у дома. Мислех си, че празника ще съвпадне и с първата самостоятелно прочетена книга от него Вероника и кокосовият дядо, която му подарихме по Коледа. Книгата е много хубава, 365 кратки истори, свързани помежду си и много хубави илюстрации. Обикновено Тодор чете в леглото преди лягане, а после ние му четем, така паралелно с тази книга върви още една, тази седмица това са прекрасните Приказки по телефона на Джани Родари. В началото четеше по 2-3 истории, но с течение на времето и потапянето в книгата темпото му неусетно се засили и взе, че я приключи тези дни, което пък наложи и спешната изработка на читателски дневник. Какво ни бе необходимо: една голяма тетрадка с твърди корици, двойно залепящо тиксо, цветни хартия и картон.

 

 Изрязох един квадрат за името на читатела:)

После изрязох отстрани и отдолу по едно поле, залепих картон и Тошко нарисува букви. По негови думи трябвало да са българските букви, защото ще чете на български:)))

Вътре го оформихме като засега отделихме по 2 страници на книга. Сложих стандартните: заглавие, автор, главни герои, любим герой, за какво се разказва в книгата и добавих оценка на книгата / в нашия случай под формата на оцветени кокосови орехи/, как свършва книгата, любима история и накрая залепих парче картон, на което Тошко ще нарисува нещо от книгата. Хубавото е, че съдържанието вътре може да е различно за различните книги, може да се отдели повече място за рисуване или самия читател да си напише въпросите.

Най-важното е, че читателя е с все така страстно отношение към книгите и вече започна нова книга Горските животни:)

Неделно-почивно

Днес баба /мама/ си замина и стаята на Тошко опустя. Той от вчера  се замисли колко ще му липсва:( Съвсем скоро, има няма наколко месеца и с Катерина ще са заедно в една стая, отсега съм казала да помисли как би искал да изглежда стаята. Хм, в началото сигурно даже тримата ще сме там, докато Катерина свикне да спи сама, помня го този период с Тошко, трая близо 5 месеца:)))

След пролетния венец нищо не сме правили, вчера бе Тодоров ден, който премина на фона на две интересни състезания за Тошко, а днес е ден за спорт, чието време ние използвахме с Катерина и Димитър за разходки в Борисовата градина. Затова ще ви покажа последната рисунка, която Тодор прави следвайки заръките на баба си и която пак бе изпратена за някакъв конкурс. Нарисувал е нощна София:) Не е пропуснал и телевизионната кула:)

Първа пролет!!!

Сега, дали е първа пролет или не...по този въпрос у дома се зароди дискусия. То като погледнем днес през прозореца си е доста съмнително първа пролет ли е или не, на фона на прехвърчащия сняг навън. За мен обаче още от детството 22 март винаги е бил първа пролет, датата след която зимата ще не ще окончателно намята бялото палто и се оттегля в своето царство да трупа сила до следващия път. По този повод предложих на Тошко да изработим нещо за украса на класната им стая. Преди време бях подаднала на този Пролетен венец и тъй като имах една празна опаковка от яйца, чието първоначално предназначение бе една птица от Art Attack, реших, че вече и дошло времето. На опаковката, не на птицата:))) Изрязах цветята и кръгчето на венеца, доста е трудно дори и за възрастен, а камо ли за дете и се получи това.

Преди да се залепят изрязаните цветя се оцветяват с темперни бои. Това бе задачата на Тошко.

Картоненият кръг се перфорира за да се закачи венеца. След като изсъхнат цветята се залепят на картонения кръг, като за венчелистчета се поставя каквато хартия имате подръка. Ние използвахме салфетка, тишу хартия и един хартиен шнур, който Катерина от известно време размотава из стаите увивайки си го като гердан.

 Между цветята се залепят и предварително изрязани листа, за да е плътен венеца и готово.

Честита Първа пролет от нас!!!

С баба

С баба тези дни у дома нещата са различни за всички:) Тошко  от вратата започва да играе шах с баба и няма търпение да рисува сле като свърши с уроците. Няколко дни той работи усърдно по една рисунка следвайки съветите на баба. Доколкото разбрах даже и на някакъв конкурс ще я пращат:) Първо направи скицата

После започна да рисува с бои, изчака да изсъхнат и очерта контурите.

Веднъж открил вдъхновение той започна да рисува навсякъде, дори в училище си носи материали и рисува. Вчера ни зарадва с тази рисунка:

На мен се пада честта само да снимам и искрено да му се радвам;))

Прошка

Днес е Сирни заговезни. Денят преди постите. Денят на прошката. Казват, че прошката пречиства, освобождава ни от всички неприятни чувства и мисли натрупани в нас през годината, чувства насочени не само към хората около нас, но и към самите нас. 

Вярвам в това, вярвам, че имаме нужда да простим на себе си и на хората, които неволно или водени от свои си причини са ни наранили по някакъв начин, защото неприязънта, омразата, отмъщението са ненужен товар, който ни пречи да се наслаждаваме на живота, да правим добро и да даряваме любов.

Като дете магията на този ден бе свързана с варените яйца и пиле, със сиренето и бялата халва на конец, но най-вече с падането на нощта, запалването на огъня, пускането на стрелките и прескачането на огъня. Какво представляват стрелките? Майка ми дойде на гости вчера и ми донес няколко направени от един съсед.

Виждате ли тази дупчица, в нея се промушва едната пръчка.

Тези крайчета, наречени ушички се поставят в огъня за да се запалят. И после идва най-интересната част. Стрелката се нарича на определен човек от семейството, с друга пръчка се удра силно пръчката, на която е забодена стрелката и тя литва високо в небето, вижда се само огънчето по ушичките. Колкопо по-надалече стигне, толкова по-здрав ще е човека. Представихте ли си го? А сега си представете стотици стрелки летящи в нощното небе, пращенето на огъня, смеха на хората край него, пожеланията за здраве и благополучие носещи се във въздуха, щастието, надеждата за по-добро. Стрелки се пускат за всеки член от семейството, а обикновено огън се пали на всяка улица с по 10 къщи. След като се пусне и последната стрелка, а огъня е започнал да тлее хората започват да го предскачат за здраве. След това на сутринта се броят падналите стрелки по дворовете на хората и се смята, че колкото са паднали, толкова ергени ще искат ръката на момата:) Дааа, това е празника на прошката и новото начало.

 

Довечера ще си простим, ще запалим ушичките на две стрелки за Катерина и Тошко и ще ги пуснем от терасата във вътрешния двор за да усетят децата пречистващата сила на този ден. 

Простете ми! Простете си! Простете и на близките си!