Сурвакари

Тази година пропуснахме много неща, едно от които бе коледния базар в училището на Тодор. По традиция там децата участват с ръчно правени сурвакници и картички, а събраните средства обикновено отиват за лечението на болни дечица. Мда, варицелата ограничи социалния ни живот и съкрати заниманията ни, но въпреки нея все пак решихме да направим сурвакници. Поръчахме на Димитър да купи дрян, а той милият като минал през училището на Тодор да остави медицинските документи не устоял на красотите от коледния базар и купил една невероятна сурвакница, дело на дете от първи клас.

За нашите сурвакници заложихме на семплото придържане към традициите. Така е в спартано-карантински условия без пуканки, сухи чушки и прочие. Един от основните елементи на сурвакниците бе обикновеното дялкане на дряна с ножче.

Другият елемент е преждата, бяла или червена.

И с една малка нотка на изненада - наниз сушени шипки и малко вълна на едната сурвакница. Нея я прави Тошко с малко помощ от мен.

Сурвакницата на Катерина е дело и на двете ни:)

Това е от нас:) Използвай празниците за да сътвориш нещо и да зарадваш някого:) Твори и се забавлявай!

 

За елхите

Тази година минавайки през магазина при вида на украсената елха Катерина възкликна "Виж елхата, елхата!" За момент и аз се замечтах за една истинска елха, чийто боров аромат да придаде едно истинско коледно настроение у дома. За кратко. После обаче се сетих за елхите, които стоят на купчини и чакат някой да ги купи, за изхвърлените елхи в контейнерите за боклук след празниците. Това е основната причина да нямаме елха у дома. Докато умувах какво да измисля по този повод си припомних елхите от изминалите Коледи.

Елха във ваза. Идеята ми хрумна, докато купувах дрян за сурвакница и видях колко много елхови клонки остават, докато продавачите подкастрят елхите за да ги посавят на дървени стойки.

Елха от картонен конус обвита с прежда. Първоначалната подготовка изисква доста време, а и прежда:)

Миналогодишната ни елха. Осени ме вдъхновението да пробвам маслените бои на Тошко, а децата се забавляваха много, докато лепяхме малките парченца по рисунката. Елхата стоя така почти цяла година, парченцата нямаха този шанс, Катерина си поддържаше фината моторика отлепяйки ги методично:)))

Елха от списание по идея на Крокотак или както аз и казвам, офис елха. Правих я през 2009 ако не се лъжа за бюрото в офиса и е много ефектна. Тази година я направих за стаята на Тошко. Колкото по-обемисто е списанието, толкова по пищна е. Обмислям да жертвам един каталог на Икея за офиса, но засега съм на етапа на мисленето:)

Тази година избраме с Катерина една пицея в саксия, вид смърч, който прилича на мини елха. Украсихме го и веднага го изнесохме на терасата, защото топлината е пагубна за него. В цветарския магазин ни предупредиха да го поливаме редовно и ако започне да линее да го пресадим в по-голяма саксия. Иначе на пролет може и навън да се засади. Мислим да го направим в Смолян, но предвид факта, че този вид расте бавно, може да си оставим още няколко години.

Единственото ми притеснение идва от една любопитна сврака, която редовно идва да ми проверява саксиите за нещо сладко, да не би да го нарани ни опитвайки се да отмъкне някоя от бляскавите топки. Засега не наблюдавам поражения и се радваме на украсената елха през прозореца:) Това е от нас, направи си хубава елха и си пожелай нещо хубаво! Твори и се забавлявай!

Голямото завръщане

Голямото завръщане вече е факт. В света на работещите майки, където балансирането между семейство, работа, личен живот е въпрос на висши умения, придобити по неволя:) Затова реших, че вече е време да се завърна в блога, и това и, факта, че Катерина е болна и съм у дома няколко дни, а как борим болестите, не с имунобор, а със забавления всякакви:) А този предколеден сезон дава възможност на всеки да се развихри. Да развилня се ми ти тоя коледен дух у дома, та не знам кой и как ще го възпре:)

За първи път пробваме у дома да работим с полимерна глина, имам предвид аз и децата. Иначе по спомен преди години правих някакви сърца от тази глина за Св. Валентин, но това е друга тема. И така въоръжена с червена и зелена глина /коледни цветове/ се изправих пред първото препятствие, откриването на бяла порцеланова чаша. След безуспешно търсене из близките магазини поръчка на съпружеското тяло да ми купи такава от Икеа, се наложи да жертвам единствената си бяла чаша. За какво ли? За един моливник с коледни мотиви.

Тошко изработи елхата. Аз се включих само с малката коледна звезда на елхата.

И всичко щеше да приключи, но Катерина, вдъхновена от цветето коледна звезда, което бяхме купили, реши да направи съвсем сама /ама как няма да иска да го направи сама, нали е на 3, възраст, в която децата могат всичко, стига да искат:)/ коледна звезда, и то не една а цели две.

Сега, кажете честно, приликата не е ли поне 100% между двете коледни звезди:)

Моливника бе надлежно изпечен във фурната и вече влезе в употреба:)

Следващата стъпка бе Коледния венец. Идеята ми хрумна, докато разглеждах коледните идеи на  Лулу. Необходими бяха един венец от преплетени клони от Слънчоглед, макар че докато го разглеждах се замислил, дали не мога да си направя такъв от обикновени клони:) и коледни украшения.

Правихме го само с Катерина, докато Тошко бе на едно от поредните си занимания:)

Планираме още интересни неща и се надявам да намеря време да ги споделя с теб:) Приятен ден! Забавлявай се и твори!

Пазители на Книгите

Дойде дългоочакваната ваканция....ей го къде е 24 май и тържественото закриване на първата учебна година, през която децата ни си спечелиха привилеията да станат истински Пазители на Книгите! Да, привилегия, зад която се крият много труд и усилия като се започне от писането на странни ченгели, за което се питаш "Абе за какво трябва да ги пиша тези завъртулки и какво е общото им с истинските букви" /мисъл, която прехвърча и през моята глава:)/ и се стигне до гладкото четене и творческото писане под формата на кратки текстове по картинки!
По този повод реших да изненадам сина ми и двамата му най-добри приятели в класа - Елена /момичето, с което дели не просто един чин, а цяла една учебна година пълна с предизвикателства и игри/ и Ивайло /приятел още от градината, с когото се разбират само с поглед/ с книга и книгоразделител, поднесени в страхотен текстилен калъф за книга, за да се наслаждават на книгите през цялото лято. Калъфите са дело на Биби, за което отново и благодаря!
Книгите подбрах според интересите им и се надявам да съм улучила вкусовете и на тримата. Всъщност само за Ели имам колебания, защото тя е истинско мъжко момиче:) Книгоразделителите са мое дело, и нали са Пазители на книгите, какъв по-добър символ от Драконите!!! Всички съкровища и ценности се пазят я от лами, я от дракони и чудовищни създания.

Ето и подаръка на Ели:

На Ивайло:

И на Тодор:

Пожелавам им едно безгранично пътешествие из света на книгите, които да им носи удоволствие с всяка история и всеки нов герой!!! А вие ако случайно видите Пазителите на книгите не се колебайте, а смело ги прегърнете - те са тези, които вече правят света ни по-смислен, щедър и добър!!!

Кроко-кроко-крокодил

Тази седмица имах поставена задача: да изработя две маски-коронки на Тошко за училищното тържество по случай завършването на първи клас. Самото тържество е от децата за родителите и е в тайна, поне що се отнася до майките, защото Тошко е разказал на баща си какво ще правят и го е предупредил да не ми казва. Та по повод на тайното тържество следваше да приготвя маска на петел и на крокодил. Първоначалните обяснения на сина ми бяха доста сложни и като резултат водеха до нещо средно между маска и корона- тип 3D изображение, което ме хвърли в моментен смут, но след разговор с класната се оказа, че нещата са къде къде по-семпли. За жалост не мога да покажа короната с петела, защото вече е прибрана в класната стая на сигурно място за да оцелее до тържествения ден. За това пък ще ви покажа какво измислих за крокодила. От Крокотак си изтелих една маска на крокодил и я прерисувах на зелен картон в по-светъл нюанс. В областта на очите добавих по-тъмно зелен картон и малко черна и бяла боя, зъбите също нарисувах с бяла боя и накрая минах с един черен маркер.

Цялата маска залепих на корона от тъмнозеления картон. И за по-голям ефект направих и две ръце, някак неуместно звучи за крокодил, по-точно два предни крайника, които се закрепят за ръцете с ластици залепени от вътрешната им страна.

Ето го и нашия крокодил:)

Градинка у дома

Днес синът ми на излизане от училище ме посрещна с възглас "Ачо подари на всички босилек!" Аз учудена го попитах "Какъв босилек?"А той все така завладян от емоции отвръща "Ами не знам, босилек ти казвам! Ще го садим!!" :)) и така днес се озовахме с пакетче босилек у дома. Аз извадих една шарена саксийка, измих я, намерих останала от пресаждането на цветята пръст и следобяд го засадихме. И за да отбележим това събитие направихме символичен надпис, който боднахме в саксията. Цялата тази красота поставихме на слънце в детската стая.

Сега ще следим кога ще прокарат първите стръкчета. Отделихме част от семенцата и ако всичко върви по план ще ги засадим при бабите още веднъж:)) Днес положихме началото на нашата градинка у дома. Засега ще четем за босилека, вече разказвах къде и как се използва, а по нататък ще засадим и други неща;)

Великденска украса

Украса е силно казано, просто един великденски венец. Необходими материали: хартиена торба, цветна хартия, яйца от стиропор, флумастери и телбод. От торбата изрязвате еднакви на ширина ленти, които прегъвате за по-голяма здравина. Отделно от картон изрязвате един кръг и започвате да правите плетеница с лентите.

За по-голяма здравина, а и също защото лепилото ни е толкова течно, че не върши никаква работа, използвах телбод.

За допълнителна украса направих няколко хартиени цветя.

Яйцата се оказаха големи за нашето пано и затова ги срязах на две, облепих изрязаната част с хартиено тиксо за да не падат стиропорени топченца и предадох щафетата на Тошко. Той изрисува яйцата с флумастери.

Залепихме ги на паното и украсата бе готова.

И тъй като ние утре заминаваме за дълга ваканция ви желая Весели празници!